#Think different с Max
Когато реалността не е онова, което беше …
Да не сте помислили, че съм Ви забравила? Не, не съм Ви! Днес не е 5-ти, но този месец имаме повод да преместим нашата месечна среща #Think Different, защото Christine Welt става на 2 години… И ще празнуваме заедно с #Thinkdifferent среща! #Thinkdifferent с Christoph, ни отвори малко вратичката на приказните светове на Дисни и Сони. Вратите на Christine Welt днес се отварят за едно момче, което обича компютърните игри, програмирането и виртуалната реалност. За него игрите са нов свят, а компютрите вселена… С удоволствие посрещам един студент на Техническия университет Берлин, студент – създаващ различни светове… Max Kolb, на кратко – Max.
Да бъдеш в света на компютърните игри, не е само детска цел, понякога е и професия!
10 бързи въпроса за компютрите, програмирането и виртуалната реалност…
- Представи се с няколко думи?
Велик nerd… Особено пред компютъра!
Обожавам да играя компютърни игри, да съм в една друга реалност, не защото тази "нормалната" е лоша! Ха-ха.
- Като малък искаше да бъдеш?
Като малък исках да бъда Supermen… и май го постихнах. Фиуууу!
- Кога беше първото ти увлечение по компютрите?
О, сигурно още в момента, когато видях компютър. Много добре си спомням, как баща ми ме водеше в компютърни клубове за да играя игри, когато бях по-малък. А, когато ми купиха компютър… тогава дойде една друга ера в моя живот.
- Програмирането, кога реши, че това е твоята страст?
Оооооо!!! Веднага щом разбрах, че мога да създавам неща и сам в света на компютрите. Страхотно е чувството. И така хобито стана страст.
- Любимият ти проект ?
О, много са. Правил съм какво ли не във виртуалния свят. Създаване на игри, създаване на програми… Може би, най-интересния проект беше, когато създадох игра, която винаги сменя света в които играеш. Използвах математически алгоритъм и "та-дам", нещата се случиха.
- Ако имаше възможност да смениш професията си, каква щеше да е?
Химик! Със сигурност щях да бъда химик и то не заради това, че харесвам точните и приложните науки, а защото химията може да променя своето състояние. Може да е течна, газообразна, може да е всякаква, което е толкова хубаво! Като малко вълшебство в колбичка!
- Приятелката ти също е програмист, спорите ли за проектите, които имате?
Да! Много! Постоянно! Но това, разбира се, е хубаво! Понякога тя е права, защото ми се е случвало да пропусна страхотна идея, защото съм се зазяпал в някакъв код, друг път – тя е права! Обичам да работим заедно, така се преоткриваме. И не на последно място е хубаво да имаш с кого да играеш компютърни игри, повечето момичета не харесват това … приятно според мен занимание!
- Знам, че обичаш пътуванията – къде беше последното ти пътешествие?
Обожавам да пътувам, така е! С теб дори се запознахме на едно мое пътуване! Последно ходих по работа в Тайланд, не можах да разгледам, така както ми се искаше. Със сигурност ще се върна там отново, този път не по работа. Пътешествията ме вдъхновяват, природата много ми помага, когато създавам виртуална реалност. Защото все пак трябва да се взаимства от някъде.
- Освен игрите, виртуалната реалност и програмирането, ти се увличаш и по киното, разкажи ми малко повече?
Да, играл съм в два филма, където пак бях програмист. Ха-ха. Беше забавно, харесва ми като нещо, което да правя в свободното си време, но да ми е кариера и професия, не бих казал, че ще го избера.
- Ще ми разкриеш ли нещо от последния ти проект, по който работиш?
Мхм… let thing about it…. Добре! Правя игра за деца със синдром на Даун. Целта на играта е да може да подпомага малко или много адаптирането на такива деца към реалната среда, сред други без този синдром. Създавам реалност, която е близка до реалната, в която ние живеем, но те ще навлизат стъпка по стъпка в тази реалност. Играта е един доста сложен проект, работя с един лекари, психолози, програмисти, дизайнери, аниматори… Всякакви и все интересни хора. Защото компютрите не са само за забавление, програмирането и виртуалната реалност, може да помогне на хора с проблеми за адаптацията им или за там необходимите за тях неща.
***
Имали какво да добавя повече, след като Маx, говори с такава страст за компютрите? Не, пожелавам му много успехи в IT сферата и с нетърпение очаквам да ми покаже последния си проект! Е, това беше от мен. Скоро отново ще бъдем заедно!
