#Think different с Christoph

Когато създаваме нови светове….

На прага сме на новата учебна година, на прага на новия сезон, заредени с много летни емоции и ето един повод за нова #Thinkdifferent среща! #Thinkdifferent с Тодор,  ни пренесе в музикалните среди, а сега ще се потопим в приказките…, онези от детството ни. На гости ни е едно момче – което не е пораснало. Момче, което обожава приказките и дори е част от тях. Той вярва в магията и вълшебството, вярва в детските мечти и това, че хората никога не остаряват! Christoph Krüger,  на кратко – Chris.

Да останеш дете, не е просто умение – това е желание, което всеки човек носи в себе си, само трябва да го открие!

10 бързи въпроса за приказките, рисуването и непорасналите деца…

1. Представи се с няколко думи?

Веселяк, оптимист, вярващ във вълшебства. Едно непораснало дете, готово да направи поредната лудория. Нещо като Пипи но в мъжки вариант! Ха-ха! 

Обичам музиката, обичам киното, обичам анимацията. Да, определено обичам анимацията! Тя е моята най-голяма страст! 

2. Като малък искаше да бъдеш?
   

Като малък исках да бъда нещо като Тарзан, но не точно. Исках да си имам някои от удобствата на новия век и да не съм съвсем отгледан от животни. Но пък ми харесваше идеята да живея на къща на дърво и да мога да си подскачам навсякъде. Детска радост! Това желание се замени и след като пораснах малко исках да съм футболист… Типично нали?

3. Кога повярва в приказките?

О, аз винаги съм вярвал в приказките. Дори и на Фея на зъбките съм вярвал. Оставях си млечните зъбки под възглавницата и … не винаги получавах паричка, но продължавах да вярвам. Обяснявах си липсата на паричка, защото съм бил непослушен или пък съм направил някоя голяма беля и Феята знае това и съответно не получавах паричка.

4. Рисуването, кога се появи на хоризонта?

Оооооо!!! Рисуването винаги е било на хоризонта. По-скоро в началото беше като едно прятно хоби, а след това се превърна в страст. Разбира се, това се развива. Рисуването не бива да бъде оставяно в застой, защото както всеки знае, когато едно умение не се ползва то малко или много се "разваля" . Като малък много обичах анимацинните филмчета, както всяко дете съм израснал с Cartoon Network, Boomerang, Fix&Foxi, програми каращи децата да заобичат приказките. Като станах малко по-голям исках да мога да рисувам по същия начин както и в тези филмчета, почнах да се уча да рисувам Силвестър и Туити, Бъгс Бъни и другите… И така хобито стана страст.  

5. Любимият ти проект ? 

О, много са. Не мога да кажа, работил съм по Търсенето на Немо, Книга за Джунглата, Сами вкъщи, Вкъщи /филмчето с Бубите, от друга планета, който заселват земята/ и още много  известни анимации, но няма да си правя сега реклама… Ха-ха.  Трудно ми е да кажа, кой е любимият ми проект, защото за мен всеки е различен. Като едно голямо приключение – което разибира се няма как да се повтори. Защото ако сега отидете на магистралата и хванете кола на автостоп и отидете до … Бургас, и другия месец направите същото, дали ситуацията ще се повтори? Едва ли, ще бъдат различни приключения с различни емоции, просто ще са с една дестинация. Така е и при мен. Винаги е приказка, но всеки път е различна! 

6. Ако имаше вълшебно килимче къде щеше да отидеш?

Много би ми се искало да вляза в някоя приказка. И, може би, защото каза вълшебно килимче, бих искал да отида в света на Аладин. Екзотична дестинация! Ха-ха. Ако пък ме беше попитала за вълшебна пръчица… тогава сигурно щях да ти кажа, че искам да бъда част от Красавицата и звяра, независимо това, че там няма вълшебна пръчица. Там всичко оживява. Часовника, масата, дори сервизът за чай. Не е ли вълшебно?

7. Децата вярват във вълшебства, а ти?

Да! Вярвам във вълшебства, магии… вещери, магьосници, летящи килимчета, говорещи гардероби, танцуващи свещници, животни които могат да пеят, дори вярвам в седемте джуджета на Снежанка…  Вярвам и в това, че всяка приказка е отражение на реалния свят. Доста от случките могат да се повтарят, доста от събитията са реални, просто поднесени с малко повече фантазия, като за деца. Приказките ни учат на много неща. Да вярваме в доброто, да се боримд до край, никога да не се отказваме. Да искаме да сме добри… и разбира се – да вярваме в мечтите, защото те са съвременното вълшебство. Има вълшебства и в нашия си свят. 

8. През свободното време – освен, че рисуваш за Дисни, Пиксар и Сони, как се разтоварваш? 

С приятелите ми. Обожавам да излизам навън, да пътувам. Дори да рисувам собствени проекти. Собствени филмчета. Обичам да слушам музика, да ходя на кино, да чета книги. Да планирам следващи пътувания. Да се смея, обожавам да се смея. Както се казва – смехът е здраве, тогава нека го практикуваме по-често!

9. Анимациония герой на който се оприличаваш е? А, ако ти имаше възможност, как щеше да се нарисуваш ?

Не знам защо, но винаги съм се оприличавал на Силвестър… А, ако трябва да се нарисувам за някаква анимация… Щях да изглеждам едно объркано момче, с рошава коса. Аз всъщност май съм се рисувал… Ха-ха. Ето така си се представям: 

10. Непорасналите деца трябва да… 

Трябва да запазят детето в себе си, колкото може по дълго време. Това е най-ценното. Защото няма нищо по-хубаво от това да си на 50 и да се чувстваш в дадени моменти като дете. Децата се радват най-искрено. Реакциите им са най-чисти. А и винаги успяват да изръсят някой бисер, а както казах смехът е здраве! 

***

След малко магия, много смях и рисунки, мога само да се посмея от сърце с Christoph! В най-скоро време очаквам неговата следваща анимация, а ако реши да сподели с нас, някой от своите проекти, винаги е добре дошъл при мен!