Остават още 21 дни до Коледа, но за съжаление историята, която ще Ви разкажа, не се случва само около празници. Тя е едно ежедневие в забързания град, особено ако се намирате на географската ширина на Балканите.
За всички шофьори тази история ще им е позната, всекидневно се срещат с нея, след някакъв период от време дори не ѝ обръщаме внимание, но не може нещата да продължават все така…Досетихте ли се вече? Едва ли – ще Ви говоря за човека с аудито. Като, разбира се, колата не е задължително да е ауди, може да е и друга скъпа марка кола. Тези хора смятат, че са богопомазани и това, че колата им струва колкото няколко апартамента им дава правото да си правят каквото искат на улицата. Колата — моята крепост.
Както всеки друг ден, минавам абсолютно по един и същи маршрут по обед, часът е същият като вчера. Улицата, в която влизам, е абсолютно празна. Няма нито една кола — свободно мога да вляза и да си продължа пътя, без да преча на никого. Да не пропусна да кажа, че когато влизам във въпросната улица, идвам от такава без предимство. Е, както може да се сетите, когато няма никакви коли, дори и на “моята” улица да пише – “Спри и се огледай”, аз съм имала времето да го направя и пак да вляза. Въпреки, че всеки ден използвам въпросната улица, за да изляза на по-голямата, която е с предимство за шофьорите, днес денят беше малко по-различен. Навлизайки в празната улица, след като съм се огледала два пъти, че може и повече, пред мен с бясна скорост връхлита едно луксозно сребърно ауди. Шофьорът му на вид — нищо особено, гологлав и без врат. Типична извадка на тези, които могат да си позволят да изповядват: “колата — моята крепост”. С него жена на средна възраст, може би дори негов набор. Нормални субекти за България.
След като връхлетя от другия край на улицата, сигурно с поне 100, (да уточним, улицата е доста дълга, не става дума за малка уличка!) започна да ми се кара, че съм влязла в улицата, преди да го пусна…. Нищо, че когато аз влизах него го нямаше — но той сигурно си мисли, че би следвало да мога да преценя, че ще се появи от нищото със скоростта на светлината и просто да си го почакам… Около 5 пъти ми посочи знака за предимство на неговата улица, все едно съм му го откраднала и съм си го занесла вкъщи. А аз то своя страна му посочих другия край на улицата, оттам откъдето би следвало да се е появил… В крайна сметка — помните ли дете магарета на моста? Е, по-умното отстъпва, и му дадох път да мине… Тогава обаче се намеси спътничката му, която най-учтиво ми позволи да мина пред тях. (Дали го е сръчкала в колата, за да се получи това, не знам… не отхвърлям този вариант.) И аз не чаках нещо друго и си минах, най-малкото бях вече влязла в улицата…
Сега може ли да си представите колко време сме спорили безгласно за това, кой да мине първи? Сигурно около 2 минути. За тези 2 минути и ако той ме беше пуснал, щеше да загуби сигурно 10-тина секунди, а не цели 120!
Колко ли много е закъснял с тези 120 секунди… е, хората винаги бързат за някъде, та може би наистина е закъснял, не мога да го съдя. Но не мога да разбера едно — уповаваш се на закона, а в същото време връхлиташ с поне 50 км над допустимата скорост. Странно как се чете закона, точно както Дяволът чете Евангелието!
След като разменихме любезности с въпросния г-н Ауди, и двамата си продължихме пътя. Не стигнахме до бой по средата на платното. Запазихме благоприличие за пред другите шофьори. В онзи момент се замислих — Коледа наближава, един от най-хубавите празници през годината, защо хората не стават по-добри? Пък и дори и да не идват празниците, къде отива джентълменството?
Не е нужно в 21-ви век да търсим Ланселот или някой друг рицар на бял кон, нито дори искаме рицари. Искаме човешко отношение. Колко ли много катастрофи биха могли да бъдат предотвратени, ако просто някой беше дал предимство на другия? Беше изчакал 10-20 секунди. Да не би животът на хората да е по-малко ценен от едно закъснение?
Този “джентълмен” , който срещнах аз, не е единственият. Един от многото е, за съжаление… За това хора, моля Ви, замислете се. Нека не бъдем толкова лоши един към друг… Светът е достатъчно напрегнат, за да си създаваме и ние самите проблеми. Глупаво е!
Сега отивайте да украсявате къщата за идващите празници… 21 дни! Слагайте лампичките и пускайте коледните песни. И бъдете по-добри!
P.S: Нямам нищо портив скъпите коли. Всеки със възможности сам преценява какво да си купи!
