Първата история от моето английско пътуване, ще посветя на Оксфорд. Градът, чието име се свързва с не безизвестния университет Оксфорд, желан от много млади.
Оксфорд се намира на час и половина от летище Лутън и с кола е доста удобна дестинация. В самия град обаче, не може да се влезе с кола, всъщност – може да се влезе, но паркирането в центъра на града е доста скъпо, може да стигне дори 20 £, което си е ужасно много. Алтернативата в тази ситуация е – Park and Ride, което е страшно популярно в Англия и много градове са приели тази идея с цел ограничаването на трафика от коли в центъра на града. Доста умно, като се замисли човек. Много градове са строени около 16-ти век и няма просто как да поемат огромния поток от коли и затова е измислено паркиране извън града и автобус, който те кара точно до центъра. Цената на паркинга там е 2-4 £ за целия ден и 2.50 £ за автобуса отиване и връщане. Времето, за което се стига до центъра, не е повече от 5-6 минути. В Оксфорд има 2 такива паркинга с над 1300 места.
В Англия на това пътешествие се разхождахме с един мъничък черен миникупър, който допълваше типично английката атмосфера. Паркирахме мини-то на един такъв паркинг и потеглихме с автобуса към центъра. Часът беше 10 и все още нищо не беше отворено, а аз бях гладна. Огледахме се за някаква закусвалня или кафене, което предлага закуски… но за съжаление не видяхме. В крайна сметка, акостирахме в Макдоналдс, където ядох нещо невероятно, нещо което никога не бях яла в Макдоналдс – Макмъфин. С яйце и бекон. Супер. Стига разбира се да обичате сандвичи и да сте готови да рискувате, защото външният му вид не винаги може да Ви впечатли. Мен лично, макмъфинът не ме впечатли визуално, но вкусът му… определено беше доста изненадващ и то в положителна насока.
Хапнахме, пийнахме кафе, запрашихме да разглеждаме Оксфорд и всичките възможни колежи.
Уличките тесни, къщичките малки и слепени една за друга. Типичните високи кули с тесни коридорчета и стръмни стълбички, по които се стига до върха. Огромни зелени терени за крикет и за какви ли не други спортове могат да се видят в градините на колежите. Страхотна зеленина, очите ми направо останаха в идеално оформената трева, а колко беше зелена!
Разходихме се до Christ Church College, до Radcliffe Camera, качихме се дори на една кула, от която гледката беше невероятна, но още по – невероятни бяха стълбите на самата кула. Стръмни, много тесни и разбира се – еднопосочни. И за да бъде пълна картинката, и богата на емоции случката, трябваше точно в момента, в който ние се качвахме нагоре, хора слизаха надолу. Е, успяхме да се разминем, когато ние – двата джинджъра- се свихме на перваза на един прозорец, който разбира се, хич не беше широчък и още по – хубавото беше, че стълбите бяха страшно стръмни. Ама много! А за да бъде по – гадно на посетителите – вити. Супер преживяване. В момента, когато се качиш горе, гледката също е страхотна, но въпреки това, някак си – не бих повторила, нищо че цената беше 4 £.
Приключението ни в Оксфорд приключи след три часа разходки насам – натам и надникване в една от най – красивите ботанически градини в Англия. Качихме се на автобуса за връщане към паркинга, където кротко ни чакаше нашето мини и отпрашихме към следващата дестинация – чай с Кралицата…
