Отново на път, това вече ми стана навик. Не мога да се оплача. А и как да се оплаче човек, да пътуваш е едно богатство, което винаги носи нещо!Този път вятърът ме отвя в Париж, градът на любовта, на модата и на историята. Центърът на Европа.
Е, пристигнахме с Meine Schatz, и започнахме веднага да се “запознаваме” с Париж. Много хора смятат, че това е градът приказка… Да и не.
Определено това не е градът от романите на френските класици, но все още пази в себе си онзи мирис на романтика и история. Апартаментът ни се намираше точно до Пантеонът, едно много приятно място. Характерно с малки улички, пълни със заведения и магазинчета. Отвсякъде се носеше едно усещане за уют Започнахме с френска закуска – кроасани с масло и сок. Много вкусничко! И подпалихме подметките, първа спирка – Сакре-кьор, Монмартър.
Никога не съм харесвала църкви и не са ми представлявали кой знае какъв интерес, но Сакре-кьор беше едно от нещата, които ме впечатлиха в Париж. “Сърцето на Бог”, бялата базилика на хълма Монмартър. Величествено. Просто няма думи, които да могат да изразят усещането, което носи тази римокатолическа църква. Дали заради изцяло белия си цвят или заради самата архитектура, тя не е типичната католическа църква, която те потиска. Напротив. Носи едно усещане за простор и чистота. Нещо красиво, изваяно и нежно. Просто без думи.
Гледката, която се открива от хълма Монмартър също е много впечатляваща, почти цял Париж може да се види. Е, не се вижда Айфеловата кула, просто защото тя е скрита, но панорамата си заслужава изкачването на стъпалата, водещи към базиликата.
След като се поснимахме и разгледахме Сакре-кьор, се отправихме към Мулен Руж. Едно от местата, в които е пяла Едит Пиаф, днес също успява да събере погледите на стотици туристи, желаещи да се снимат пред Червената мелница. По-големите ентусиасти могат да се насладят на кабаретната програма срещу “скромна” сума евро, които ние не отделихме.
Дестинация номер три – Триумфалната арка, оригиналът, по който е направена и Триумфалната арка в малкия Париж – Букурещ. Едно огромно кръгово, а по средата арката. Величествена и огромна. Разбира се, за да се стигне до самата арка, се изисква билет, който струва 15 евро. Сигурно има вариант младежи до 26 -годишна възраст, студенти да могат да посетят арката безплатно, но само при вида на опашката, която се извива в подлеза по пътя за “френската порта”, желанието умира – бързо!
Кратка почивка и разходка покрай Сена ни отведе до символа на Париж – Айфеловата кула! Металната решетъчна кула, с височина 324 см до парка “Марсово поле” привлича погледите на милиони туристи. Само за през 2011 година е посетена от над 7,1 милиона туристи, като 75% са чужденци. Какви смайващи цифри за една кула, нали? В миналото кулата е ползвана за най-различни научни експерименти, но днес главно служи за предавател на радио и телевизионни програми и разбира се – туристическа атракция. Ние не можахме да се качим на върха ѝ, но затова пък успяхме да я разгледаме хубаво в основите ѝ.
Спомняте ли си Виктор Юго и “Парижката Света Богородица” ? И Гърбушкото от Нотр Дам? Е, това беше следващото място от списъка. Огромната католическа катедрала, намираща се на остров Сите на река Сена, описана в романа на Юго, може да вземе дъха на всеки турист. Със своя готически стил, може би не би се харесала на всички, но със сигурност ще Ви накара да почувствате духът на века, в който е строена. Моето сърце не успя да завладее, тъй като вече се бях “влюбила” в „Сакре-кьор”, но това е едно от местата, които си заслужава да се видят в Париж, дори и да не успеете да прочетете романа!
Цялата атмосфера, която носи Париж е “вълшебна”. Романтиката, историята, красотата на старата архитектура, всичко е просто прекрасно. А ако имате и с кого да го споделите, Париж може да бъде специален, не го подценявайте!
