Много е странно чувството, когато имаш собствена стая за мисли… Определено не е онова, което си очаквал. То май никога не се знае какво точно си очаквал. Непривично различно е усещането от всичко, което си си представял. Неопределени трептения се разнасят по въздуха… Всичко е толкова красиво. Въображението обзавежда новата стая. Какъв ли цвят ще бъдат стените? Думите докосват празното пространство, изрисуват  с нежни цветове различни картини. Душата ликува – какво удоволствие. Може би има нещо още по-хубаво от това… Пируващата усмивка и разлялата се по лицето наслада. Времето просто вече тече… Ех, колко е хубаво да имаш собствена стая за мисли!