Доста отдавна не бях чела хей така книга, на хартиен носител. За съжаление повечето пъти чета в електронен вариант, което донякъде не може да замени усещането за истинската книга.
Съвсем наскоро, хей така, ми се отвори цял свободен ден на брега на морето. И какво да правя, след като обиколих на няколко пъти главните алеи, а след това вече не знаех къде да се свра, защото беше и една адска жега, Видях Bookpoint- и хайде в него! Там беше хладничко и това доста ме предразположи да прекарам значително време вътре.

Нямах никаква идея каква книга търся, нито какво ми се чете, просто трябваше да убия един ден време, и вместо да го правя обикаляйки улиците, реших че е по конструктивно да прочета книга. Продавачката беше много симпатична жена, веднага щом ме видя, дойде да ме консултира относно книжки. Сигурно доста съм я затруднила, когато ѝ казах:

“Не знам какво точно искам, нещо лекичко- може романче, разказчета. Нещо романтично или на някаква такава приятна тематика…” Не знам, аз как бих реагирала, ако някой дойде в моята книжарничка, и ме хвърли така в джаза, както аз направих тогава… Но за мое учудване, жената не се притесни, а напротив- започна да вади сума ти книги, и да ги трупа пред мен да си избера. Повечето бяха нови заглавия, от автори, които въобще не бях чувала, но то е така при повечето нови книги. Прехвърлих повечето през пръстите си, поогледах ги, прочетох малко за тях в резюмето… разгледах кориците им- да, понякога решавам да си купя книга според корицата ѝ. И в този случай се получи нещо такова. Харесах си една на вид- не много дебела книжка, с романтично съдържание и страхотна корица. Дори заглавието ѝ беше лятно, точно каквото може би търсех. Още не знаех, че книгата ще ми хареса толкова много. “Нашето лято” …

“Нашето лято” на Анете Хоберг, роман за едно страстно и горещо лято, точно там на брега, където и аз почнах да чета книжката със страхотна корица. Историята разказва за двама влюбени – Щефан и Клара, и тяхното едноседмично приключение на италианската Ревиера, което заради неочаквани обстоятелства не успява да бъде продължено, а влюбената двойка продължава живота си, докато не се срещат след толкова много години…

Един типично романтичен сюжет, който не бих могла да кажа, че ме изненада много, но определено поднесен по такъв начин, че успя да ме накара да не отлепя очите си от страниците.

След толкова много години, Щефан е станал професор по литература, който води един безгрижен ергенски живот, осеян с много авантюри. А Клара, тя е собственик на малка книжарничка, има семейство и е погребала спомена за едноседмичното приключение някъде дълбоко в сърцето си. Изненадващи обстоятелства обаче отново успяват да свържат Клара и Щефан, отново – след толкова много години. Любовта отново пламва, но с нея пламва и досегашния живот на Клара. И тя е поставена пред страшно много изпитания, които трябва да пребори, за да бъде отново с Щефан.  А той пък от своя страна, ще трябва да се научи да прави компромиси, да “улегне” и да загърби авантюрите със свои студентки.

Авторката на това доста свежо романче е Анете Хоберг,  израснала е в Шлезвиг-Холщайн. Следва лингвистика и социология. Днес работи като журналист. На въпроса откъде получава вдъхновение за своите романи, тя отговаря: „Аз живея!“. Днес Хоберг живее в Мюнхен, но навсякъде по света се чувства у дома си. Нуждае се от хубави книги и хубава музика. Точно такава си я представях, когато четях творбата ѝ.

Книгата определено е написана много увлекателно и ако читателят е човек, който харесва романтиката и носталгията, ще му бъде трудно да откъсне поглед. Аз самата доста се изненадах от себе си и от това че не успях да откъсна поглед от страниците. Буквално успях да се потопя в историята… Малко ме разочарова краят, сякаш беше по-размит, отколкото аз исках и очаквах. Въпреки това, книжлето се оказа доста добро, и определено бих го препрочела. Особено за топлите дни, когато понякога ни се иска малко повече романтика.

Затова бих я препоръчала, прочетете я! Може да се влюбите в историята на Щефан и Клара, както аз!