Ех, Италия, Италия! Страната на любовта и лазанята. Там, където хората са шумни и това не им прави впечатление. Родината на спагетите и пастата. Мястото, където всичко е история!

 За съжаление, тази моя неделя не беше в истинската Италия. Не бях нито в Милано, нито в Рим, или пък Флоренция. Моята малка Италия се оказа  на ул. Хан Аспарух N31,  точно в китния център на София. Там, където се простира ларгото на “Витошка” и пролетно птиците пеят своята песен, в една от тесните и кокетни улички се намира един истински италиански ресторант – La bottega.

 

Както повечето италиански ресторанти и този е малък и сгушен. Отвън, дори може би е възможно да не го забележите, но пък вътре атмосферата е много "домашна" и "уютна" .

Тук е моменът, когато трябва да спомена за висящите бутилки от вино точно на входа. Оригинално хрумване, нали? Малко ми напомня на китайските фенери пред ресторантите за китайска храна. Тези висящи бутилчици, сякаш намекват, че вътре биха могли да бъдат намерени най-разнообразни италиански вина. Да, точно като за всеки. Сладки, леко тръпчиви и дори малко горчиви.

 Атмосферата в заведението е доста – артистично уютна. Не бих могла да кажа, че може да се похвали с простор, но определено за по-непретенциозните личности, това ресторантче би им харесало. Още на влизане може да те лъхне мирис на италиански подправки. На лавиците, освен вина, биха могли да бъдат намерени и други l'italiano артикули. Най-нормално, погледът ми първо съзря италианската паста и всякакви видове макарони. Спагети също имаше в голямо количество. Нещо, което може би не очаквах да видя беше зехтин. Италиански зехтин. Но пък нали винаги е време за изненади?!

Е, ето – аз бях изненадана!

В помещението имаше едва няколко маси – това внушаваше една, както вече споменах, уютна атмосфера, имаше много рафтове и няколко високи маси, които скромно седяха  в компанията на няколко високи стола. Всички свободни лавици, щом не са запълнени с интересни и донякъде екзотични подправки, вино и паста,  с какво биха могли да бъдат запълнени? Разбира се, с книги! Разнообразни. На всякакви езици. След като хвърлих око на повечето възможни рафтове и рафтчета – литературата беше всякаква. Повечето неща бяха на български език, което беше поредната, но не и последна, причина за деня да се учудя. Може би, очаквах множество от книгите да бъдат на италиански или поне някой западен език, но се оказа, че доста са на български. В това разбира се, няма нищо лошо! Напротив, така всеки чакащ своята компания да дойде или пък поръчката му да бъде готова би могъл да се възползва от това "свободно време" и да прочете някой и друг разказ или стих. За всекиго по нещо!

 Менюто – е тук с право бих си признала, очаквах повече. Повече като асортимент. На пръв поглед, като се замисля, в една обикновена пицария има повече видове пица отколкото в този италиански ресторант. Дали в Италия в ресторантите имат само 4-5 вида пица? Съмнявам се. Бях впечатлена от страниците с вината, разбира се, но и доста разочарована – дори спагетите бяха само 3 вида. Учудващо за мен. Представата ми за италиански ресторант, определено до онзи момент, включваше голям асортимент от пица, лазаня, спагети и други видове пасти. Нали все пак с това са известни италианците? Друго интересно нещо беше няколкото страници със сирена. Всякакви видове сирена. Дали имаше толкова много сирене, защото имаше много "модели" вина и доста добре биха могли да бъдат комбинирани? Не знам, предполагам това е причината. Малък беше и асортиментът на брускети, а както всички знаем италианците са известни с това ястие, което аз приемам за предястие… така де, можете ли да се наядете с брускети? 

 

След като се почудихме доста какво точно да си изберем, аз и компанията ми се спряхме на спагети, брускети и голяма пица. В менюто мисля, че можеше да се намерят и някакви видове супи и разни други малко по-особени ястия, но ние предпочетохме да заложим на класическото, и не рискувахме но те едва ли са лоши.

Дойде моментът, когато трябваше да си поръчаме нещо за пиене… предполагам, всеки има предпочитание, дали ще пие фанта, кола, спрайт или някаква друга безалкохолна напитка? Е, сега представете си, че сте любители на фантата и колата, отваряте менюто на La botegga и какво виждите – няма нищо подобно! Да, точно така, правилно прочетохте. Няма нищо, което да прилича на фанта или кола, и дори спрайт. Изборът от безалкохолни напитки е доста малък. На погледа на клиентите са предоставени само няколко варианта – цитронада и сок от бъз, някакъв вид студен чай и … милион и  един варианта минерална вода. Мхм,… моделите на минерална вода бяха учудващо много спрямо другите безалкохолни. Всичките води, разбира се, за новодошлият клиент са все непознати. Или както бихме казали българите "куча марка" . Поне за нашия пазар. Е, тук също се почудихме, какво да изберем, сякаш с храната се справихме малко по-лесничко… След не много дълго мислене се спряхме просто на чиста вода, каквото и да значеше това. Поръчахме една кана вода. Аз лично не намерих особено голяма разлика с вкуса на нашата нормална минерална вода, но явно за италианците имаше.

Дойде моментът, когато просто зачакахме поръчката си. Нямаше вече какво да се избира, засега. После можеше да хвърлим око на десертите, които също както бихте предположили не бяха много. Въпреки това, аз още от самото начало си бях харесала вече десерт, да – можеше да не знаех, какво ще ям като основно ястие но определено знаех, че искам тирамису за десерт. Дори май можеше да мина направо на тирамисуто, а основото ястие да го пропусна…

Докато чакахме своята "манджа", аз и компанията ми разглеждахме любопитно мъничкото заведение. Малки и кокетни, доста арт подредени, широки витрини и вазичка с цвете на масата… В последните години, в София се бяха навъдили доста подобни "кафетарийки" и за мен лично този стил не беше непознат. Дали ми допадаше? Ммм, не мога да кажа. По принцип предпочитам, когато говоря със събеседниците си, хората на съседната маса да не знаят темата на разговора ми, а още по-малко искам да бъдат част от разговора. За съжаление този тъй "уютен" модел на заведения, не предразполагаше към интимни разговори. Напротив, в повечето случай личният разговор, който бих се опитала да водя, няма да е никак личен. Тук нещата бяха точно от този вид. Интересно впечатление ми направи и фактът, че нямаше музика в самото заведение… или пък тя беше много слаба? Не си спомням. Но определено, не беше нищо особено, а пък италианците се хвалят с доста добра музика, която съм почти сигурна, че е допринесла за прираста на населението на Италия, а Андриано Челентано е виновен и за доста бебета по цял свят! Така де, любовчии са си италианците!

Е, след няколко минутки на сладки приказки и оглеждане, храната пристигна. Отново бях изненадана. Поне аз. Но ще почна по ред, че да не пропусна нещо. Първи дойдоха брускетите. Поръчах си такива с маслини и домати. Мисля, че това е най-класическият вариант за брускети в Италия, но не съм сигурна. Бяха доста хубави. Хлебчето беше хрупкаво. А аз точно такова го обичам. Не мога да кажа обаче, че това точно ястие се слави с някаква особена трудност при приготвянето си. Дори смятам, че всеки човек би могъл да си направи  вкъщи не по-лоши брускети от тези в ресторанта. А пък възможните комбинации за направата на тези малки вкусни препечени флийки са безкрайни. Колкото вкусове, толкова и комбинации за тези вкусни "италиански хапки" .

Следващото нещо в менюто, както вече споменах, бяха спагети. За тяхното авангардно сервиране беше използвана една доста интересна на вид чиния. Асоциацията, която ми навяваха този тип чинии беше за една голяма широкопола шапка… или казано инак – за шапки с огромни периферии. Дали, ако измиехме чинията, щеше да може да бъде пригодена за шапка? Може следващия път да опитаме. На вид, спагетите изглеждаха апетитно, не бих могла да кажа обаче какъв точно вкус имаха. Не ги опитах. Определено бяха добре украсени с зеленинка, а аз не харесвам никакви зелени работи, освен краставиците, но те се водеха зеленчук, а не вид трева.

 

 С най-голямо очакване и нетърпение бях по адрес на пицата. Все пак, принципно италианците се славят за откриватели на пицата и това е един вид тяхно традиционно ядене. Разбира се, всички сме яли пица, но тя по никакъв начин не може да се сравни с тази, която аз видях в този италиански ресторант. Там пицата беше страшно голяма… знаете ли, какво значи – пицата ви да не се побира в чинията? Е, тази беше точно такава. Тя не само, че не се побираше в чинията, тя беше по-голяма от самата чиния, чийто дизайн този път не беше нищо особено. Името пицата, не си го спомням, но не беше особено богата на съставки: доматено пюре, гъби, малко шунка, зелена тревичка и един зелен зеленчук, който не бих казала, че заслужава да му бъде обърнато някакво специално внимание. Ако трябва и да бъда честна, никой от компанията не се сети за името на това зелено нещо с лош имидж. То си остана недокоснато въпреки, че по голямата часто от пицата беше изядена. По-голямо внимание си залужава да обърна на дебелината на пицата. Тук вече представите ми успяха да се сблъскат с реалностт, и да се препокрият. Да, пицата беше типично по италиански – тънка, а тестото беше на места кухо. Добре изпечено, но не загоряло. На вкус за съжаление, бях яла и по-хубава от тази в това традиционно италианско заведение. Разочарованието, което ми поднесе пицата беше свързано с броят на съставките, защото дори и в най-обикновена пицария, пицата там има повече джунджурийки, изключае най-основния вариант – Маргарита.

След като изядохме тази огромна пица, брускетите и спагетите в "шапка" се замислихме за десертите, така де – какво е #food туризъм без десерт? В менюто отново не присъстваше голямо разнообразние на десерти, но както вече споменах аз си бях избрала – тирамису и липсата на други възможности, никак не ме дразнеше. Избрах и поръчах. Отново зачаках. Чудех се, дали това тирамису е тортата или пък кремът. Е… това, което получих беше нещо средно между моите представи и очаквания, но този път в никакъв случай не мога да кажа, че беше лошо. Напротив! Тирамисуто ми го поднесоха в бурканче. Да, точно – бурканче, това е някаква нова мода по заведенията, определени храни или напитки  да бъдат сервирани в бурканчета. Аз го приемам за сладко и не бих казала, че ми пречи. Кара ме да се усмихна, което аз тълкувам като нещо хубаво.  Както може да се досетите, голям съм фен на тирамисуто и това означава, че съм пробвала този десерт на много и различни места. Фаворити на моята малка класация за тирамису беше едно заведение в зеления Букурещ, едно кафене-сладкарница в Берлин и един виенски салон намиращ се в полите на Витоша, София. Но това мъничко бурканче, успя малко да поразмести класацията и да се намести в челните позиции. Много хубав вкус имаше това тирамису. Този път, не останах разочарована. Кремът беше изключително приятен, бишкотите натопени в сироп, а какаото, с което беше покрита тази вълшебна смес, в малкото бурканче, имаше страхотен вкус. Останах доволна, въпреки претенциозния си вкус към храна. Заради това тирамису, бих се върнала на това място. 

Много е трудно да определиш едно заведение за успешно, когато си го посетил само един път. Много е трудно и да кажеш, дали ти допада или не, когато не си успял да прекараш много време в него и някак си просто не си го опознал. Аз се чувствам точно така – не мисля, че съм опознала достатъчно тази малка Италия, за да мога да кажа твърдо дали ми харесва или не. Но, със сигурност мога да кажа, че съм разочарована по адрес на менюто и нещата в него. Мислех, че ще има по-голям асортимен, и хора като мен – претенциозни към храната, биха могли по-лесно да открият онова, което пасва най-добре на техния вкус и предпочитания.

Малко съм резервирана и към големината на самото заведение и тази интимност, която предоставя като възможност с непознатите от съседната маса. Но, както казах малко по горе, в тази вече доста дълга "вкусна" статия: Колкото хора, толкова и вкусове, затова мисля, че това малко италианско заведение ще намери своите редовни посетители. Относно мен самата – малката Италия в центъра на София, не успя да ме спечели и да влезе в списъкът с любимите заведения, но със сигурност ще се върна да хапна някое и друго тирамису в бурканче, а може би и още нещо, кой знае?!