Не знам дали на вас скоро ви се е случвало да пишете в 3 през нощта, но ето на мен ми се случва, и да си призная определено не е за първи път. А за пореден, но казват – най-добрите неща се пишат през нощта, когато всички спят. Може и да има вярно, не мога да твърдя със сигурност, но определено сега в тишината на стаята, когато всички съседи спят и няма как да те дразнят с някакво “дрънчене и шум” , всичко сякаш само се пише. 

Международна кухня – определено звучи вкусно. Е да, ама не.

(Брей, че любим израз!) Сега, няма да говоря за храна.Нищо, че май съм гладна. Няма да мисля за това, че ще ми се наложи и да хапна в ранната сутрин. В случая #международна кухня, имам предвид типично много-езично и много-културно джамборе.

 

Хубаво е, когато можеш да научиш за традициите и живота на другите хора, извън границите на страната ти. Колко различен може да бъде примерно един купон съставен от хора от целия свят, или поне Европа. Е, до преди известно време не съм си го помисляла и не бях разсъждавала над тази тема. Но, ето сега по малките часове на деня се замислям.Да попаднеш в такава среда си е определено малко или много изпитателство. Не всички култури успяват да се напаснат успешно една с друга. Повечето европейски такива, нямат особено големи проблеми с общуването помежду си. Но ако се съберат повече разностранни, какво правим?! Определено тогава нещата биха придобили малко по-различни краски и не съм сигурна до колко тези краски биха били в положителна насока. Е в мен тайно се крие надеждата, че в 21 век, хората са вече широкоскроени, “ризата на душата им” не е изпрана на високи градуси в пералнята и безпроблемно общуват с всякакви индивиди. Дори и такива от третия вид. (Ех, защо сега да не пристигне едно зелено човече с антенки от Марс?) 

Моят “скромен” , а вече май не толкова скромен опит, твърди: какъв голям купон може да настане, когато на едно място се съберат румънец, българин и поляк. Повярвайте ми, може да бъде неочаквано добра комбинация. Забавление на 6. Тръгваме направо от “втора” и влизаме в завоя.

Всъщност, замислялили сте се, колко често може да срещнеш чужденец в вашия град? Сигурно шансът е доста голям, все пак света вече е едно малко село. Вече има програми Еразъм и други такива.  А замисляли ли сте се колко всъщност си приличаме хората един с друг и колко се различаваме? Например – в Полша, хората се целуват за “здравей" по бузите три пъти, докато в България – само два. Румънците пък от друга страна в това отношение не намират разлика с южните си съседи, демек ние – българите.

Колко обогатяващо е да срещнеш чужденец! Не знам, дали съм споменавала някога някъде, в друга моя статия, но определено ако не съм е било голям пропуск – хората са родени за да се опознават. Точно така, да се опознават. Някога да сте забелязали, колко точно познавате приятелите си? Техните особености? Черти на характера? Със сигурност до някъде ги познавате. Но няма как това да е на 100% . Тези ваши близки приятели обаче са от една и съща държава с вас и в повечето случай са и с една и съща националност. Казано инак – българин с българи. Германец с германци. Румънец с румънци и така нататък, може да бъдат изредени всичките националности на Земята. А мисля, че ще бъде и коректно да се опитаме да изредим и трансгалактическите националности. Зелените човечета не бива да бъдат дискриминирани!

Е, помислихте ли колко добре се познавате вие и приятелите ви? Да, а сега се замислете – ако този приятел е от друга държава, там дали културата и всичките му други неща са еднакви с нашите? Ех, културата какво богатство! Както всяко друго богатство, културата на даден народ, нация е нещо безценно. Когато имаш контакти с хора от различни националности, етноси, култури – можеш да разбереш колко пъстър е всъщност света. Да, нещата не опират само до ъгъла на улицата и супермаркета. Във века на технологиите, когато всичко е до толкова дигитализирано, живия контакт все още не може да бъде заменен с клавиатурата и мишката. Именно тогава – срещите на яве, носят това богатство на света.

Мога да напиша още много редове, които обаче няма да имат смисъл – защото за да усетиш тази магия на #международната кухня трябва да се потопиш в нея. Моментът, когато срещу теб застане човек, почти като теб но и не съвсем, разбираш – света е просто магия! Поради причината, че тази статия застрашава да стане много дълга, а в малките часове на деня всичко в излишък не е полезно, ще завършвам с няколко поне за мен смислени редчета: 

#Международната кухня, джамборето на което всеки млад човек трябва да попадне. Да изпиеш бира с германец, да хапнеш паста с италианец, или пък шопска салата с французин – толкова красиви спомени и моменти могат да бъдат създадени, много по-скъпи от чатовете и сайтовете за запознанства например. Хубаво е, ние хората да не забравяме, че света е едно голямо село. Още по-хубаво ще е ако се стараем да се опознаем, да научим нещо за другия, все пак не живеем сами на тази планета Земя. И като завършек, защото определено тази тема носи един кулинарен привкус: защо пък на това джамборе да не опитате традиционни ястия? Всяко едно небце би изпитало еуфория при нов и неознат за него  вкус. Подарете си това удоволствие! Потопете се в #международната кухня, ако ви се отдава възможност! И ако звъннат зелените човечета, поканете и тях на бира, или пък на фанта!