Понякога е изключително трудно да бъде написана една статия, не защото няма идея, а просто защото тя иска да отлежи. Да придобие един леко тръпчив вкус, като старо скъпо вино. Точно това е и моят случай. Много време ми отне написването на "пътеписа" за Берлин. Дали защото беше изпълнен с много емоции или някаква друга беше причината, все още не съм разбрала. Но ето, статията е написана!

Берлин, малко пътешествие до града на “светофарените човечета”, които наскоро навършиха 50 години. Месецът е март, не от особено топлите за Германия, но учудващо този път Берлин ни посрещна с топло и слънчево време. Да не повярва човек на очите си чак. Когато в България вали сняг, в Германия грее слънце, че дори има възможност и да изгориш.

Кацнахме сполучливо с mein schatz на летище Schönefeld в Берлин, времето наистина ни посрещна учудващо хубаво, в България тъкмо беше заваляло сняг. Имахме три дни да преживеем всички ангажименти и да си доставим най-голямото удоволствие за душата: #thenewadventure .

Разбира се, първия ден почнахме с разходка по Alexander Platz и телевизонната кула – символът на Берлин. Запознаха ме отблизо с S-Bahn-a, колко яко да си имаш градско влакче. Е не, че е нещо особено, все едно с метрото, ама пък и не съвсем. На Alexander Platz вечерно време могат да бъдат видени какви ли не улични музиканти. Някои от тях доста талантливи, а други не толкова. Хапнахме  Subway, че беше по пътя ни, и разходката ни продължи. Просто ей – така по улиците. Да усетим духа на Берлин (Mein Schatz не толкова, защото все пак е от Берлин, но на мен определено ми беше доста интересно). Опитах се да се загубя, но уви – прекалено много табели и това се очертава: мисията невъзможна. Стана късно и се наложи да се ориентираме към прибиране, но преди това минахме през един немски клуб… за джаги. Да! В Германия джагите са много популярни, дори имат такива клубове, където може да се запише човек и да тренира – джаги! Ха! Да, малко смешно може би звучи или поне на мен ми звучеше, но…. типично по немски – бира, джаги и вечерта е уредена!

Вторият ден от нашето приключение посветихме отново на разходка около Alexander Platz. Имахме билети за ТВ-кулата и това всъщност беше едно от най-големите приключения за мен, така де: когато имаш страх от високо, нещата не седят малко по – различно. Гледката отгоре е страхотна, въпреки моя страх се насладих на 100%, и препоръчвам на всеки да посети това мъничко, но не маловажно местенце. Цената на билетчето също е поносима – 21€ vip ticket, което означава направо влизане и качване. Билети за Kулата могат да бъдат закупени на място или от сайта им, който е доста friendly настроен. Цялата разходка трая около 30 мин и след това ние си продължихме пътя с Humboldt Universität.

Разбира се, минахме покрай Weltzeithuhr, намерихме къде е София в този момент и колко е часа там. Опитахме да си напраивим няколко селфита, не бяха много сполучливи, честно казано – но какво пък толкова?! Важното е да е забавно. Обиколихме околностите около Alexander Platz и Humboldt Universität и седнахме да пием кафе в Макдоналдс. А и аз имах нужда да заредя батерията на iPhonе-на ми, а там със сигурност можеше да се открие контакт! Хапнахме, пийнахме и решихме да отидем до Бранденбургската врата, но само да я видим, бяхме направили план програма, в която     ѝ отделяхме цял един ден.

Но моето любпиство не се сдържа и затова се наложи да я зърна, поне за миг.

На връщане към апартамента си купих няколко магнитчета и ключодържателчета, за да запълня колекцията.

Програмата за трети ден включваше – Aqua Dom, Райхстага и Бранденбургската врата. Какво да ви кажа за Aqua Dom – много рибоци, много нещо! Беше доста интересно и дори бих го нарекла- зарибяващо. Никога не бях влизала чак в толкова голям аквариум и със сигурност тръпката не мога да я сравня с нищо познато до сега. Имаше всякакви рибки, имаше костенурки, имаше какви ли не морски обитатели, както и магазин за сувенири с огромни плюшени риби и морски кончета! Едно от нещата, които обаче наистина впечатляват, е аквариумът с асансьор- целият стъклен. Всъщност това е и най-голямата атракция на това място. Въпреки че вече бях преживяла телевизионната кула и нейната височина близо 210 метра, това аквариумче, в което влязохме определено не ми хареса особено като чувство, но със сигурност беше интересно около теб да плуват рибчици. Мина и това зашеметително водно приключение и ние продължихме към Бранденбургската врата – там се опитахме да си направим няколко селфита… отново неуспешни. Нищо, iPhone-ът ми се напълни със серия от снимки, по които извадени от контекста определено можеше да се заключи – тези хора са много луди! Ситуацията се повтори и пред Райхстага. И ей – така за разкош и пред “офиса на Меркел”, но пък там учудващо селфито ни се получи доста сполучливо, почти като за профилна снимка на фейсбук.

Разгледахме Райхстага, хубаво е да обърнете внимание, когато решите да го посещавате, че трябва предварителна регистрация в сайта, а ако пък забравите да си направите такава: пригответе са за една огромна километрична опашка, която хич не е готина. След разходката си в Райхстага ни подариха дори книжки, разказващи историята на немския парламент. Мога да кажа, че това определено е едно от любимите ми места в Берлин. По обратният път минахме и през Check Point Charlie, където хапнахме отново в Макноналдс.

Е, след многото разходки дойде и последният ден, него го бяхме планирали да е за Ritter Sport – магазинчето, в което може да си направиш собствен шоколад. Определено за феновете на шоколада, това е точното място, което със сигурност ще ги плени. Ние бяхме скромни в избирането на шоколад за
вкъщи. Няколко миксирани варианта и един голям шоколад с кокос. Така де… може ли да се замени комбинацията на шоколад и кокос с нещо по-хубаво? Мне…

Освен много шоколад, има нещо като музей за шоколада. Как се изработва, какви са машините и всякакви такива работи. Е, да не забравяме, че има и сувенирен вариант – могат да бъдат закупени какви ли не …. шоколадови работи, например : кейс за iPhone, който реално прилича на опаковка за шоколад с любимия ви вкус. Яко, нали?

След шоколадовия туризъм отскочихме и до Berlin Wall Memorial на Bernauer Straße, изпихме едно кафе на пейката пред бившата берлинска стена и се насладихме на атмосферата. Преди да се стъмни хванахме трамвая, който спира точно пред стената, и той ни закара до центъра, където по женски аз се отбих в DM и Мас, а пък mein schatz мина през един немски огромен магазин за ризи и тениски. Всеки угоди на себе си в последните часове в Берлин.

Аз от DM се влюбих в едни мънички душгелчета и техните “приказки”, и в едно червило на p2, но за съжаление от този цвят беше останал само тестерът. Нищо, другият път. Като за финал се разходихме до Postdamer Platz и разбира се – Panoramapunkt.  Гледката оттам също е невероятна, въпреки че имаше мъгла.  На връщане към апартамента посетихме и Holocaust-Mahnmal.

И както казва един приятел, когато ще е гарга да е рошава – решихме, че въпреки ранния час, в който излита полета ни за връщане, ние ще спим на летището. Или ако не спим, то поне ще седим там. Появихме се на Schönefeld в 1 през нощта, а самолетът ни излиташе в 7:20… повярвайте, много е трудно да останеш буден след такъв огромен преход и скуката на летището. Добре че към 3 часа се появи една немска дама, охранителка, която направи малко шоу с един забравен куфар – жалко, че не викнаха спец частите, щеше да е много забавно! А за закуска си бяхме взели – понички с баварски крем!

За Берлин могат да се кажат страшно много неща, но по-добре да го видите с очите си, защото той успя да плени моето сърце!

Скоро отново ще се върна там! #IchBinEinBerliner!