Ако някой ден чуете някой да Ви каже, че Дисниленд е само за деца, да знаете — този човек определено греши! И то не защото наистина Дисниленд не е създаден за деца, ами защото тълкуванието на самата думичка “дете” е толкова обширна, че дори и с помощта на тълковния речник ще ми отнеме доста време да я дешифрирам.
А кой всъщност е дете? Онова мъничко човече, което тепърва се учи да ходи и смята, че света е плосък или пък може би 7- годишното момиченце от съседния вход, което вярва в приказките за еднорози и вълшебници? Толкова е трудно да “дефинираме” децата, но то всъщност не е и толкова необходимо да го правим, защото “детето” може да живее вътре в нас много дълго време. Дори и след като ни паднат млечните зъбки.
Дисниленд, един от най-големите увеселителни паркове в света, бива посещаван на година от милиони хора — малки и големи. А на още повече сигурно им е като една далечна мечта, да се докоснат до света на магията, там където приказките оживяват, и любимите им герои могат да се срещнат по улицата…
И аз като всяко друго дете, нищо че вече детските ми години сякаш са отлетели или поне личната ми карта така шепне, имах мечта да отида в Дисниленд. И за моя огромна радост, тази мечта не след дълго се сбъдна. Посетих единствения Дисниленд в Европа – в Париж. Всъщност, като се замисля, не съм мечтала да отида в Дисниленд след като “пораснах”, но когато ми се отдаде тази възможност, едно трепетно гласче вътре в мен възкликна: “ДАА!” . Сигурна съм, че много хора биха изпитали същото каквото и аз в онзи ден, когато купих билетите, тогава сякаш детето в мен се пробуди…
И ето, не след дълго дойде и дълго очакваният момент, да се намираш във влака за Дисниленд, и със всяка следваща станция да усещаш как сърцето ти леко-леко препуска по-бързо, сякаш за да ти напомни, че въпреки многото дни, в които си работил до късно, сега това, което ти се случва, е отплатата. Светът на приказните герои не се намира далеч от Париж, само на няколко спирки с RER A, и по-точно на 45 минути път, не е далеч нали? Повярвайте ми, много бързо могат да се изнижат тези 45 минути и в момента, когато се окажете пред изхода на перона, и пред вас седи входът към света на приказките осъзнавате, че все още сте деца. Независимо от годините. Няма да повярвам на никой, който ми каже, че не е изпитал вълнуващо усещане, когато е влизал в Дисниленд. Аз, която уж се водя “голяма”, май никак не съм голяма…
На изхода от RER A, вече нямаща търпение да вляза при Мики Маус, Мини и Доналд Дък, очите ми се разшириха, сякаш никога до сега не са виждали увеселителен парк, а може би всъщност не бяха виждали? Да си призная честно, такъв парк не бях виждала. Тук наистина мечтите на децата се сбъдват, всичко изглежда толкова магическо. Чекирах си билета и влязох… Върху лицето ми се разля една огромна усмивка, очите ми се разшириха 10 пъти повече от обичайното им състояние и просто не знаех на къде да гледам. Навсякъде имаше дъх на магия, мирис на приказки и сякаш от небето валяха звезди. И отново се почувствах малко дете, детето което мечтаеше да види Мики Маус, Симба и дори Алиса от Страната на чудесата…Всичко е наистина омагьосващо, пътечките с камъчета, замъкът на Бела, лабиринтът на Алиса, влакчето на Идиана и космическият кораб, сякаш са досущ извадени от приказката или може би ние сме се потопили в историята? Не го мислих много да си призная, нямах търпение да се втурна към първото нещо, което ми видят очите, и да се забавлявам. Досещате се, че така направих, нали?
Да, не бъркате ни най-малко, точно това се случи. След като успях да се съвзема от първоначалния детски шок — “Мале, тука колко е готино!” , последва въпросът: А сега накъде? Първото нещо, което си избрах от картата на Дисни беше — Карибски пирати. Една кратка разходка през света на пиратите, моретата и съкровищата. Всъщност, това е едно влакче, което се движи по вода, и минава през едни тунели, които реалистично пресъздават нощно небе, гръмотевици и водовъртежи. Минава се през градове с пирати, тунели със скелети и свят на съкровища. Доста приятно 10- минутно приключение, което те откъсва от света и те води в широките пиратски води. Оценката, която му дадох тогава беше 3/5, защото просто не беше страшно. А аз обичам страшнички неща. Номер две в моя списък на приключения бяха едни ретро колички, признавам — много бях голяма за тях, и то не физически, сгънах си се добре в количката, но темпото, което предлагаше превозното средство прототип на автомобил от 70те години, не можа да задоволи моя шофьорски дух. Оценка: 2/5 .
Другата реалност, след количките, в която се потопих, беше — космическото влакче. Още отсега мога да заявя- беше фантастично. Стига да не сте хора със слаби сърца и да не ви става лошо от въртене, защото това влакче ще Ви раздруса доста. Заслужено получава оценка 5/5. Дори сигурно бих му дала и повече, ако не бях избрала 5- степенна скала за оценяване. Ще пропусна да Ви разкажа за лабиринта на Алиса, който беше моята “почивка”, тъй като е доста спокоен и лежерен. Сигурно можеха да го направят доста по-динамичен, доста по-атрактивен, но то пък не може всяка атракция да бъде страшна и атрактивна, трябва да има и такива, които да носят и малко спокойствие, особено ако преди това сте решили да посетите някой разтърсващ атракцион.
В парка на Дисни не се намират само увеселителни съоръжения, намират се и доста ресторантчета в духа на най-различни приказки. Знаете ли, че може да хапнете с Гуфи на една маса? Или пък да се почувствате принцове и принцеси за един обяд? Да, определено може да усетите и тази тръпка, стига разбира се да сте готови да заплатите малко по-сериозна сума. Аз самата реших да пропусна обяда с Гуфи, пък и така и така не се чувствам особена принцеса, затова и се запътих към — Влакчето на старата мина. Спомняте ли си Индиана Джоус и камионетните влакчета, на които се возеше? Ето, точно това представлява и старото влакче на мината, една камионетка количка по стари релси, спускаща се и издигаща се по склоновете на една планина. Отново трябва да отбележа, че този атракцион не се препоръчва за хора със слаби сърца, стомаси и за такива, които просто не им е приятно да се движат с висока скорост близо до ров. Първата ми реакция щом се качих на влакчето беше — “Еха, каква гледка се открива оттук!”, и наистина беше е така. Съоръжението е едно от най-високите в парка и открива пред смелчаците страхотна гледка. Може ли да предположите оценката? 5/5. Вторият ми любим атракцион.
Ако Ви омръзна да се возите на влакчета, колички и други неща, които Ви размятат насам- натам, може да посетите къщите на различните герои — например да отидете на гости на Мики, Гуфи, Елза и Анна, Олаф, наистина си заслужава! А ако пък успеете и да хванете представлението, което изнасят приказните герои, със сигурност ще забравите, че сте възрастни!
Забравих да Ви кажа за “офертата” да си купите ушички на Мики и Мини, или ако сте почитатели на Гуфи – шапка с неговите уши!
Е, не се ли чувствате поне малко деца? Дисниленд е мястото, където всеки обичащ анимация и приказки трябва да отиде. Да преживее емоцията дори и на 25 да е отново дете. А ако не почувствате детското у себе си, потърсете го по-дълбоко, защото то живее някъде във Вас! Аз намерих детето в мен и не беше никак трудно!
