Краков, моето седемдневно преживяване в страната на не-говорящите почти английски език…Да, едно преживяване, което няма как да бъде забравено!
Както почти всяко едно друго мое пътуване и това започна от Терминал 2 на летище София. Не почна точно както исках, но пък това не обезоръжи моите надежди за едно прекрасно преживяване. Ще пропусна времето във Варшава, защото оттам определено не нося хубави спомени, особено от Warszawa Centralna, централната им жп-гара!
Е, тръгвайки в 16:30… часът беше почти 22ч (полско време), а аз се намирах в един доста “джиджан” влак – Пендолино, пътувайки за Краков. Тъй като нямам търпение да Ви разкажа за бившата столица на Полша, ще започна с Легендата. Да, легенда с главно Л.
За първи път Краков се споменава през далечната 968г, и всичко започва от Крак, първия господар на селището. Той се бие и успява да пребори Вавелския дракон, който живее в основите на замъка Вавел, намиращ се в днешно време, почти в центъра на Краков. Това е и една от причините символът на града да е Вавелски дракон. Smoczek Wawelski!
В Центъра на града, там до голямата готическа катедрала, се намира пазарът, който съществува още от основаването на града, не далеч от 14-вековните укрепления, служещи някога за пропускателен пункт на града.
Едно от най-интересните може би неща в историята на Краков е, че го наричат “спящата красавица” на Европа. Това му прозвище не идва, разбира се, случайно. То е от факта, че по време на Втората световна война, когато Хитлер преминава през Полша, и изгаря почти до основи Варшава, не докосва Краков. Градът сякаш през 40-те години на 20-ти век заспива един дълбок сън, който успява да съхрани облика му точно такъв какъвто е бил през вековете. Непокътнат от бомбардировките, градът се пробужда чак след рухването на комунизма.
Чарът, който носи Краков е величествен, и това никак не е случайно. Той е бил кралски град, в централната
катедрала са били коронясвани полските владетели. Един от символите на града, “пътеката на кралете” все още е запазена, започваща от старото укрепление „Барбакан“, по улица “Флориан”, стигаща до входа на Катедралата. Оттам са минавали кралете за да бъдат коронясани. Колко величествено! Централният площад – “Ринек Гловни”, пък открива друга пътека, минаваща през града стигащ до хълма Вавел, (не бих препоръчала да изкачвате в топло лято време…!) където се намира Кралският дворец- един от най-добрите ренесансови палати в Северна Европа, гледащ към река Висла, която минава през града.
Всичко е толкова запазено, сякаш годините наистина не са докоснали Краков. Старите улици, тесните площади създават усещането за нещо “вълшебно” . А какви ли не хора са вървели през Ринек Гловни? Въпреки че сърцето ми принадлежи на Берлин, душата ми не може да остане безразлична към красотата на града. Най-хубавото, може би, може да се види, когато си сред местни. Аз за огромно щастие имах това удоволствие да разгледам града сред местни. Колкото и много неща да напиша, и колкото и да описва красотата на този средновековен град, запазил величеството си, не мога да пресъздам дори частица от магията на Краков.
Едно от любимите ми места в Краков, се превърна едно заведение, точно на брега на река Весла, срещу замъка Вавел, в чиято основа седи статуя на Вавелския дракон, който бълва огън. Да, точно така, бълва огън. Буквално! От устата му излиза огън! Е, за съжаление, подозирам, че заради топлото време на което случих, не успях да видя пуснато това “велико съоръжение”, за което малко ме е яд. Но преглеждайки снимки в Google, определено мога да кажа, че това е доста добра идея, която съживява легендата за града.
Разходките през лятото в Краков могат да бъдат обаче доста изморителни. За съжаление, тази година лятото в цяла Европа беше…горещо. Направо парещо. Затова, в сигурно любимо мое място, се превърна и парка “Планти”, през който може да се обиколи цялата стара част на града, защото следва линията на някогашните крепостни стени, които днес вече са разрушени.
Разхождайки се през главния площад, можех да се видят файтони с коне, които позволяват на туристите да направят малка обиколна на центъра. Може да се чуе рязко отекващият звук, наречен “Хейнал Мариацки”, който звучи на всеки кръгъл час от кулите на базиликата Дева Мария, напомнящ за времето, когато Краков е под обсада на татарски нашественици.
Ако пък искате да видите нещо малко по “зловещо”, със сигурност трябва да обърнете внимание на Вавелската катедрала, до чийто вход от метален прът висят кости, за които се разказва, че са останки от свирепия дракон Смок Вавелски, който както вече Ви разказах, е живеел в пещерата под замъка.
Краков е едно от градчетата, които не бих могла да сравня с нищо друго. Може би, малко в началото ми приличаше на Велико Търново, но в последствие само лекият спомен за крепости, би могъл да ми напомни за столицата на Втората българска държава.
В края на този пътепис, бих казала само едно – който има възможност, нека посети Краков. Един красив и величествен град, където всеки би могъл да намери музата си. Мястото, в което може да се влюбите в спомена за дракони и да се разходите по калдъръмените улици. Ако пък имате и компания приятели, които говорят полски, приключението ще е незабравимо!
