След много дълго отсъствие, тежка сесия и доста работа, отново се завръщам на любимото си място, за да ви разкажа за един италиански ресторант Carluccio's Strattford, който посетих по време на пътуването си в Англия.

Принципно съм голям фен на италианската кухня, въпреки че опитът ми се свежда само до – пица, спагети, тирамису, лазаня и още няколко вида брускети. А да, забравих – италиански сладолед също. Това са нещата, които са ме пленини и направили почитател. Затова при всяка възможност, изпробвам някой и друг италиански ресторант.

След разходката ми из Strattford upon Avon, за която ще разкажа в друга моя статия, решихме да седнем да обядваме в италианския ресторант близо до река Avon.

От сега трябва да си призная, че бяхме привлечени от огромните целувки в няколко цвята, поставени на витрината да изкушават минувачите. Доста хитро, като се замисля.
Избрахме да седнем отвън, времето беше много хубаво, подухваше лек ветрец, което определено предразполагаше да се седне отвън, а не вътре. Това, разбира се, не ми попречи да се вмъкна в ресторантчето, и да разгледам интериора му.

Вече съм посещавала един такъв ресторант и определено имах представа как би следвало да изглежда отвътре, а то се оказа почти същото. В този, както и в онзи, който бях посетила в София, се предлагат най-различни видове пасти, спагети, зехтин, вина и подправки, явно типични за италианската кухня.

Самото заведение беше доста по-просторно от онова, което бях посетила в София. Нямаше я онази “интимна” обстановка, която честно казано на мен самата никак не ми допада. В Carluccio's Strattford имаше най-различни видове сепаренца, маси за 2ма, 4ма и  повече хора, което определено е доста добро предложение за клиентите на ресторанта, защото няма да е нужно една голяма група от хора да сядат на по-малка маса и да си придърпват столчета оттук – оттам.

Облужването ми направи огромно впечатление, беше на доста високо ниво. Веднага щом седнахме, дойде един симпатичен сервитьор, който ни донесе менюто, и ни обяви офертите на деня. Избрахме да хапнем равиоли със спанак, брускети с домати и още едно ястие, което не можахме да разберем точно какво е малко приличаше на печени чушки в някаква марината. Особено беше, не мога да кажа, че останах очарована от него.

Ястията дойдоха наистина бързичко, не сме чакали, но изборът ни не изискваше много време за приготвяне.

Какво ми е впечатлението от самата храна…

1.  Равиоли: оказа се, че равиолите не са ми любими от италианската кухня. Някак си, всъщност вареното тесто по начало не ми харесва, дори бих казала, че ми се струва странно и убива апетита ми. Самите равиоли бяха поднесени доста хубаво, украсени с пармезан,  и няколко зелени стръкчета босилек.

2.  Брускетите с домати, … мм за тях мога да кажа нещо доста положително – бяха вкусни! Определено доста вкусни! Всъщност, то беше една огромна брускета. Част от франзела, разрязана хоризонтално. Беше изключително вкусна, въпреки че когато се кажат брускети, си представях много мънички филийчици.

3.  Онова, което не знаем как се казва, не мога да кажа, че ме спечели, вкусът му беше доста нетипичен за моя вкус и дори ми се стори прекалено доматен. Имаше топка моцарела, и зеленинка за украса, явно главният готвач доста харесва стръкчета “зелени неща” .

Ресторантчето, мога да кажа, че беше доста приятен избор, и не съжалявам, въпреки че храната беше доста не по моя вкус, но аз съм си прекалено придирчива и това е нормално сякаш. Дали бих го препоръчала на мой приятели посещаващи Strattford? Да, бих! Жалко, че в менюто нямаше десерти от типа на тирамису … със сигурност щеше да ми е много интересно да опитам любимия си десерт!

А сега накъде? Към следващото food-приключение! #foodтуризъм